изпушени в тъмното,

пияни отговори

в нечии нервни обятия –

светът на възрастните

ми изглежда неуютен.

Китарата в ъгъла –

нямам време за нея,

пък и сега

не ми е до песни.

Есенен хлад

като всяка година

ми напомня за времето.

Страх ме е,

но не си признавам,

защото пораснах.