Не ми се разделя
с тази стая –
с мечока, който спи в раклата,
със сънищата под възглавницата,
с чудовището, дебнещо в ъгъла,
с прозореца, светещ до късно,
с будилника, отмерващ сезоните,
с белите стихове, крили тревогите,
с протритото яке, излязло от мода,
с разлятото вино по пода,
с цигарата, примигнала в мрака,
с майчин копнеж, умеещ да чака,
с уморения куфар с пясъчно дъно,
с паяжините изплетени в тъмното,
със синята лампа, бдяла над думите,
с китарата, която е винаги влюбена,
със старите четки, рисували вятъра,
с пъстрите дрехи, попили смеха ми…