с тази стая –

с мечока, който спи в раклата,

със сънищата под възглавницата,

с чудовището, дебнещо в ъгъла,

с прозореца, светещ до късно,

с будилника, отмерващ сезоните,

с белите стихове, крили тревогите,

с протритото яке, излязло от мода,

с разлятото вино по пода,

с цигарата, примигнала в мрака,

с майчин копнеж, умеещ да чака,

с уморения куфар с пясъчно дъно,

с паяжините изплетени в тъмното,

със синята лампа, бдяла над думите,

с китарата, която е винаги влюбена,

със старите четки, рисували вятъра,

с пъстрите дрехи, попили смеха ми…