Но преди това ме прегърни.

И побързай, защото

слънцето вече залязва,

а тъмнината ме плаши…

Не ме оставяй

на тази разлюляна земя

потъмняла от лятото

сред пясък и спомени –

пъстрооките вълци

са тъй изгладнели,

а тъмнината ме плаши…

Виж как луната

похотливо се съблича

и в съня ти наднича

от страха недокосната.

И аз като тебе

идвам от вятъра

и на вятър ще стана –

затова те обичам…

А ти ми попей,

но побързай, защото

долу в росата

бездомните кучета

вече те чакат…

Но преди това ме прегърни.

---