|
Ела някоя нощ,
когато вият вълци и умират ветрове
от страх разкъсани.
Внимавай по пътя
да не те погуби мъглата –
зад ъгъла дебнат
на момичета хубави
душите.
Тебе чакат.
Ела някоя нощ,
когато самодиви танцуват по покрива
полудели и влюбени.
Внимавай по пътя
да не те урочаса луната –
под стрехите дебнат
на птици прокудени
крилата.
Тебе чакат.
Ела някоя нощ,
когато росата отмива слънцето
от обич посърнала.
Внимавай по пътя
да не те погълне тревата –
във тъмното дебнат
на огньове пробудени
телата.
Тебе чакат.
25 март 1998 | 
Анна Димова 
