Тя яде ябълка.
Гледа през прозореца и очите й тихо се усмихват.
Усеща погледа му зад нея.
Той мълчи.
Тя знае, че той разбира.
Боса е.
На него му харесва тя да е боса.
Има малки, фини стъпала - като изваяни. На десния й глезен има сребърна гривничка.
Той пали цигара и всмуква дима. Пуши много.
Усеща допира на цигарата до устните си, а после димът, който се плъзва в дробовете му, обхожда ги и се връща обратно заедно с дъха му. Смесва се с въздуха, слива се с него, рисувайки прозрачни фигури, които изчезват още преди да е успял да определи на какво му приличат...

Косата й е събрана с шнола.
Погледът му обхожда извивката на шията й.
Почти не диша.
Тя сякаш усеща и си представя как наболата му брада би одраскала кожата й.
Поема си въздух и ноздрите й леко потръпват.
Отхапва от ябълката.
Той пали нова цигара и се обляга назад...

И на двамата им харесва така - хващат един миг и го разтягат като дъвка. Промъкват се в сърцевината му, вкусват го, опипват внимателно стените му. Пълнят го с фантазия и проверяват колко ще побере. Рисуват фантазията небрежно, с размах и сякаш между другото - както човек рисува драскулки, докато говори по телефона. Когато се насладят на картината, сътворена от въображението им, я забравят - някак нехайно и безотговорно. Оставят я да се стопи във въздуха като облаче цигарен дим. И рисуват нова...

Ръцете му са големи, сухи и топли.
Тя си представя как пръстите му малко несръчно разкопчават шнолата и косата й се посипва по раменете.
Леко настръхва. Харесва й, че той не знае.
Всъщност той знае.
Кръстосва крака и я гледа.
Толкова е миниатюрна, че му се струва, че може да я събере в шепите си.
Тя усеща погледа му с гърба си.
Иска да види как точно я гледа - но не се обръща...
Харесва й така.
Отново забива зъби в ябълката.
Той иска да вдъхне аромата й. Тя ухае на въздух, на озон, вода, вятър, на хладно, на синьо... Представя си как я вдишва. Когато тя е наблизо, му се струва, че диша по-леко.
Всъщност иска да я докосне.
Но не го прави още.
Харесва му усещането, че се владее, че владее и нея…
Че разтяга мига.
И че я усеща...

Тя престорено разсеяно гледа минаващите по булеварда коли и дояжда ябълката си.
Представя си как отива при него на дивана. Как се сгушва и обляга в него. Как той леко дръпва настрани ръбчето на роклята й и целува рамото й.
Той си налива вино и отпива.
Вкусът се провира от върха към ъгълчетата на езика му. По пръстите му остава мека, прохладна следа от капчиците влага по стъклото.
Представя си как целува трапчинките й. И как се притварят очите й…

Харесва им да си играят - с фантазията и желанието си, с разтеглените като дъвка мигове.
Тя знае, че може би той скоро ще си тръгне.
Без дори да я докосне…

А може би ще я докосне.
После ще правят любов... полека, без да бързат. Ще разтягат и вкусват мига отново и отново. Той ще бъде нежен, ще я докосва много дълго... Ще я разтвори внимателно и бавно ще проникне в нея. Тя ще трепери и стене, ще го обвие с босите си крака...
После той ще се усмихне.
Ще е огладнял и ще отиде да прерови хладилника.
Тя ще заспи.
Когато той се върне, тя вече ще сънува.
И още ще ухае на ябълки…

А може би няма да стане така.
Може би той ще си тръгне сега...

Може би някой ден ще се върне.
Ще нарисуват заедно нов миг, ще го разтегнат и вкусят, ще обходят с пръсти всеки милиметър от него. После ще го оставят да си иде. И ще вярват, че той вече не съществува.
Но по-късно ще открият в паметта си цяла редичка от малки, врязани отпечатъци от мигове…

Той пали нова цигара.
Тя оставя огризката от ябълка на перваза.
После се обръща и го поглежда...

ноември, 2004  

Maria McCee - If Love Is A Red Dress (Pulp Fiction Soundtrack)