|
|
|
| 00 00, 00:00
/ Автор: Анна Димова
|
| Равноденствие |
|
Хорските погледи
натежали на гроздове
уморени от зимата
ме догонват задъхано.
Потеклите улици
през облачни мостове
отмиват съня ми
зазидан във тухлите.
Синьо пролетно утро
от самотност премръзнало
ме чака на стълбите
пред кварталната кръчма.
Разтопеният сняг
се разплаква в дланта ми
и не смея да питам
дали ти е мъчно.
Зеленото в клоните
зад завесите плюшени
се оглежда в очите
на прозорци помръкнали,
а аз галя котката
в скута ми сгушена
и от време на време
се озъртам за щъркели.
22 април 1998
|
|
Анна Димова 
