|
Толкова си съвършен,
та чак думите ми се свършват !
И толкова женен…
Е, аз не съм претенциозна,
какво толкова - нали има за всички!
Свикнала съм
да си деля имането
с безименни съпруги
в неведение,
даже им съчувствам,
ей така, по женски…
На тебе не - не заслужаваш!
Я се виж само
как лакомо пируваш
из райската градина,
а после като крадец на ябълки
се гушиш сред нощните облаци
и шофираш виновно
на път към страха си…
И все пак си съвършен -
чак думите ми се свършват!
И толкова женен…
Докато те чакам,
поливам градината
и клюкарствам със змията,
ей така, по женски…
Само дето
не разбирам
защо се правиш,
че не знаеш,
че ме обичаш…
31 юли 1999 |
Анна Димова 
