Някой идва, някой си отива…

Някой не спи, някой плаче…

Някой ме забравя…

Юли остана далеч назад, толкова далеч, че сякаш го е нямало. Август го затрупа с тежки, дълги и пъстри дни. Хибискусът цъфна и цветът му живя само една нощ. В градината се засели щурец. Научих се да сплитам косата си на две плитки. Заваля дъжд.

Някой звъни, някой мълчи.

Някой усеща, някой ме докосва…

Някой заспива…

Сгъвам внимателно лятото, подреждам го по цветове и го прибирам в гардероба. Оранжево, мастилено синьо, слънчевожълто, малиново червено… Роклите ми помнят вместо мен. Ветрове, гръмотевици, пчели, репеи, пълнолуния, прегръдки… Шарени рокли, цигански… Пазят холографски отпечатъци от борови гори, бръшляни, диви ягоди, мащерка, кучета и котки, гъсеници и водни кончета, калинки и пеперуди… Следи от парфюм, думи, звезди и сънища…

Някой е бил тук.

Някой ме обича, някой се страхува…

Някой няма да се върне…

Прозрачна съм, тиха и отвъдна. Виждам бъдещето, но понякога го обърквам с миналото. Тънка паяжина от залези и будни до късно прозорци, трескави нощи, чисти думи, неясни контури на смътни предчувствия и тревожни спомени. Пухкава котешка козина, мирис на озон и внезапни прозрения. Нещо се повтаря, нещо се променя… Отново съм друга…

Някой идва, някой си отива…

Някой ме помни, някой ме предчувства…

Някой ме чака.

Enigma - Goodbye Milky Way

22.09.2006

15.51